Те са част от всекидневната ни култура на преминаване, спортуване, свободно време, забавление, социална комуникация или усамотение и т.н.. С други думи, те са практически, урбанистични пространства, които ние обитаваме.

Може ли обаче паркът да е и художествено, концептуално и креативно пространство? Можем ли ние – обитателите на парка, не просто да се вписваме, а да се – отнасяме към него така, че да застанем в разкрачената позиция вън – вътре от всекидневния хабитус, регламентиращ обичайната ориентация на нашите действия?

Въпросът е риторичен. И неговата риторика се крие в предпоставения отговор „МОЖЕ”. Той пък следва да бъде доказан по най-различни аргументативни, визуални, пърформативни и концептуални пътечки, които всъщност са и посоките на акциите по Художествено ориентиране в парк Заимов, София.

Инициатива на Галерия Васка Емануилова, по идея на Яра Бубнова, Художественото ориентиране е опит за едно непрекъснато деконструиране и конструиране на парковото пространство, разлепване и наново слепване на неговите елементи, които безкрайно да обновяват собствената ни представа – ОБРАЗ и начин на живеене – ОРИЕНТАЦИЯ, ДЕЙСТВИЕ в парка.

Стига да потърсите в парка може да намерите – образи, предмети, взаимоотношения, политики, намеси, участия и …..
Това което, Георги Петков открива е постоянно изплъзващата се и наново намираща се връзка между „натура” и „култура”.

Може да потърсите „изгубената натура и / или култура” в рамките на:

Акция № 1 по Художествено ориентиране, 02.07. (сряда)
Парк Заимов:
14:00 – 16:00 ч.
„От Натура към Култура”

Що е ‘художествено ориентиране’ и прилича ли то на разходка в парк?

Предварителната интуиция предполага както преднамерени действия, така и безпредразсъдъчен произвол в отговор на питането ‘какво изобщо правим в парка?’

Без ограничения: освен тези, наложени от природата, културата, институциите, изкуството и съзнанието.

ПРОГРАМА МАЛЪК СЕЗОН, 2008 в сътрудничество с ТР “Сфумато”

От натура към култура – от култура към натура.

Да сме потопени във ‘всекидневието’ означава да сме потопени ‘удобно’. Удобното е практично, пригодно, полезно и статестически доказано. То не отхвърля нашата способност да казваме ‘не’, а приспива опортюнизма с ласкава прагматика. Всекидневното е правилно и оразмерено. Всекидневното е разказ. То е реално. Подобно е на инструкция за живеене и замества мислите и думите със собствената си мяра. Стилистиката му създава идентичност, образ-ува, удобно полага биографията в историята. Удобното прави човека щастлив…

Задаването на въпроси – чувственото и мисловното пре-образуване, създават отказ от удобството на всекидневното. Загубата на щастие призовава към неговото търсене. Търсенето е възхождане.

Загубата е природен процес. Пораждането е природен процес. Възникването и унищожението не са удобни. Те не полагат съдържание, а форма и принцип (начало); не са реални, а мета (анте) – реални. Завръщането към природата е път към началото …. /виж на страницата/

– Като говорим за поезия – изведнъж рече Пух, – забелязвате ли онова дърво там?

– Къде? – попита Кенга. – Хайде, Ру…

– Точно там – каза Пух, като сочеше зад гърба на Кенга.

– Не – отвърна Кенга – Хайде, скочи у мен, Ру, миличък, и тръгваме за дома!

– Трябва да погледнете това дърво точно там! – каза Заю. – Да те вдигна ли, Ру? – И той го прегърна.

– Оттук виждам птица на него – рече Пух – Или е риба?

– Вие трябва да видите тази птица оттук – каза Заю – ако не е риба.

– Не е риба! Птица е! – настоя Прасчо.

… Тогава Кенга си обърна най-сетне главата да погледне. В този миг Заю извика високо: „Хайде, влизай, Ру!” и Прасчо скочи в джоба на Кенга, а Заю хукна да бяга, стиснал в лапите си Ру.

Няма защо да се лъжем. Целта на всяко изкуство е да ни дезориентира. Въпроси като „това онова ли е и онова – това?”, „къде е рибата?”, „това риба или птица е?”, и пр., напълно объркват естествения ход на всекидневния живот. Това не са въпроси, с които се стига далеч, а напротив. Това са въпроси, които те оставят на едно място, обездвижен от неспособността да ги решиш, или в най-добрия случай те увличат в едно безкрайно кръгово движение без изход (както когато Мечо Пух и Прасчо обикалят дърветата в търсене на невестулка, а всъщност вървят по собствените си следи).

Натурата е земята, здравият корен, световното дърво. Културата е вятърът в клоните. Тя може да ги одухотвори, да ги накара да зашепнат, може да ги огъне и счупи. Културата си играе с натурата. Изпитва едно нестихващо удоволствие да я побеждава, да я покорява, да я направлява. И все пак печели винаги само битки, малки локални битки, защото знае, че спечели ли войната срещу природата, това означава сигурна смърт и за двамата играчи. Големият залог в играта е смисълът. Смисълът на всичко. Културата отказва да приеме натурата, цялата игра, самата себе си просто като даденост, като саморазбираща се и самопотвърждаваща се очевидност. Науката и изкуството постоянно се питат какъв е смисълът? Това е въпросът. В един чисто инструментален, природен свят ние се ориентираме прекрасно, без въпроси. Въпросите объркват всичко. Ако никой не ме пита, зная; ако ли искам да го обясня на някой питащ, не зная. И което е още по-лошо, започваме да се питаме дали тези въпроси изобщо могат да ни доведат донякъде. Със своята поезия и с въпросите за птицата и рибата Мечо Пух отвлича вниманието на Кенга. Тя губи кенгуруто, за да се окаже накрая с прасе… /виж на страницата/

Когато говорим за художественост, изкуство с неговата изкуственост и цялостната концепция за човека като творящ, трябва да съзададем ясната граница между култура и прирорда, като граница на две гигантски диаметрални противоположности, преливането на едното в другото е гигантски демиургичен акт на съзряване на духа. В това съзряване на духа се откроява великата роля на човека като такъв да променя единствено с погледа си, макар и несъзнателно природата.

Именно природата е свръхподредения свят на пълната закономерност, тя е абсолютната манифестация на утилитарността – всеки наблюдаван естествен процес се увенчава със своята преднамерена ползотворност, затова и на първо място в “създаването” на творчество трябва да поставим вътрешния стремеж към хаос, към безредици, към анормална абсурдност. Пилеене на важното, разпръскване на вируси на лудостта. Абсурдът е творение на човека, който артистът трябва да прегърне, за да осъществи себе си, своята ирационална същност на природен урод. We need great golden copulations….. /виж на страницата/

]]> http://nequaquam.wordpress.com/2008/06/27/%e2%80%9e%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%e2%80%93-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b0-%d0%ba%d1%8a/feed/ 1 Художествено ориентиране